Легендата на българския футбол Христо Стоичков даде обширно интервю за Relevo, в което говори за състезателната си кариера.
„Ще те чакам в хотела", отговаря той, когато му се обаждаш, когато слизаш от самолета. И ето го, в залата на петзвезден хотел. "Какво ви трябва ?" пита той екипа, с навика на този, който носи. 12 години работа за телевизия в Маями. И той предоставя всичко на наше разположение. Намира къде ще се проведе интервюто, кани ни на обяд и след като си побъбри, сменя фланелката си с тениска от собствената си марка. Христо Стоичков сам по себе си, а още повече в България, не е кой да е, той е всичко. Печели Златната обувка през 1990 г. с ЦСКА София, преди да подпише с ФК Барселона, където получи Златната топка през 1994 г., спечели европейската купа през 1992 г. и всичко, което му беше поставено.
Игра с най-добрите. Той спечели Купата на Азия в Саудитска Арабия с един гол и два мача преди да се оттегли. Преди това той игра в Италия и беше част от незабравимия „Дрийм тийм“ под ръководството на Йохан Кройф. Той беше кама начело, темпераментен и смъртоносен. От негова страна България направи бъркотия на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Отборът му завърши четвърти в турнир, в който той бе считан за третия най-добър играч на това събитие, след Ромарио и Роберто Баджо.
В Барселона и в България той все още е Бог и има хора, като моята приятелка Юдит, които си татуират лицето на ръката, защото е белязал едно цяло поколение. Стоичков не беше просто футболист, той беше начин за разбиране на живота и кройфизма чрез борба. И той все още е човек без филтър.
Изминаха 33 години, откакто напусна България и подписа с Барса. Кое се промени повече: България или Барселона?
Вярвам, че България се промени към по-добро, трябва да сме реалисти. Преди бяхме комунистическа държава, затворена страна, страна, в която не можехме да пътуваме свободно, нито да излизаме да играем, където си поискаме. И благодаря на Бог, че Барселона ми даде тази възможност.
Какво остава от онзи Христо с коса до кръста?
Мамка му, това беше модата в България! Къса отпред, дълга отзад. Но скоро разбрах, че това не е за мен и се подстригах. Спираш да се замислиш... Много неща са се случили в живота ми. Повече от 30 години е много време, нали? Те създават много спомени, много анекдоти, много радости. Поглеждаш назад и си спомняш финала, който загубихме срещу Манчестър Юнайтед, Уембли, контузията срещу Сарагоса. От онази съблекалня, в която живеех със страхотни играчи, страхотни хора, страхотни семейства. Бяхме на 23, 24, 25 години и всеки играч мечтаеше да направи нещо. И наистина мечтаех. Ти ме познаваш повече от всеки друг. В главата ми беше просто победа, победа, победа.
Забравихме ли тъпкането с Уризар?
Не, истината е не. Напротив. Отне ми години, за да разбера защо го направих. Мислех много за това. Един ден седях сам и реших да помоля Уризар за прошка. И не в Испания, нито в Барселона, нито в Билбао. Поканих го да дойде тук в България, исках да се извиня пред моите хора, защото той не беше виновен за нищо. Той даде червен картон на Йохан, след това жълт картон на мен, след това още един жълт картон... Ударът беше, когато той вече беше изгонен. Много хора се объркват. Не, не ме е изгонил, защото съм го настъпил. Не не не. Той вече беше изгонен. Поканих него и съпругата му, когато представяхме книгата, защото в нея също имаше няколко страници, в които се говори за това. И той беше фундаментална личност за моята кариера, забележете какво ви казвам. Тъй като след това знаех, че трябва да се контролирам малко повече, не направих същата грешка. Това промени живота ми.
Играта за Барса промени ли живота ви?
Избрах да отида в Барса. По това време играех в ЦСКА София и имах предложения. Панатинайкос дойде с много пари, за да подпише с мен. Но по това време имахме толкова затворена държава, че не ни пускаха да напуснем. Трябваше да навършим 28 години, за да отидем в Малта, Кипър, Швеция... други страни, с които България имаше споразумение.
И се появи възможността да играя в Барселона
Бързо научих за историята на Барса: за Кубала, за Маншон, за Биоска, за великия вратар Рамалетс, за Луис Суарес. От Луис Суарес! Защо полето беше променено? Това малко игрище, което беше на Травесера и стана Камп Ноу. И тогава, също Йохан Кройф, Неескенс, Кранкл, Симонсен, Линекер... Когато се появи възможност и знаеш накъде отиваш, за мен беше лесно да избера. Първото голямо попълнение на Нуниес беше Алексанко. След това дойде Субизарета. По това време имаше Чики, Бакеро, Хулио Салинас, Еузебио, Михаел Лаудруп, Купам... И аз казах, уау! Това беше мечта за мен, да бъда в клуб, в който са играли тези играчи. Подписах договора практически една година преди да пристигна в Барселона, но трябваше да изчакам, защото имаше трима чужденци. Изчаках Алоизио да си тръгне.
Кройф подписа с теб, след като те видя да играеш срещу Барса с ЦСКА. Какво влияние оказа Йохан върху вас?
Като човек много. Като играч, много повече. Защото първо имах привилегията треньорът да ме обича. А когато един треньор те обича, това означава, че имаш нещо различно. Не знам, щеше да види нещо в мен. С Йохан всеки ден беше предизвикателство. Но за мен не беше нещо ново. ЦСКА беше военен отбор, всеки ден искаха много от мен: победи, победи и победи. Една година спечелихме шампионата само с едно поражение и беше скандал в България, защото ЦСКА беше загубил мач. Как беше възможно? Загуба на мач! Ти отиваше в тъмницата! Три дни в тъмницата, една седмица в тъмницата. Не можеше да загубиш!
Йохан можеше идеално да го вкара в тъмницата. Спомням си, че имах добри битки... Той се опита да се възползва по някакъв начин от всеки играч. Много пъти на тренировка той те биеше, изхвърляше те, после говори с пресата, този човек вече не струва, по-добре е да си тръгне, че вкарах два гола и изобщо не бях играл. Но, разбира се, накрая, когато седнахте пред него и той започна да ви обяснява нещата, разбрахте, че е прав. Помните ли онзи ден, когато Йохан спечели облог, защото не отбелязахте три гола в мач? ясно. Той открадна 100 000 песети от мен! В Тенерифе. „Днес ще вкарам два гола“, казах му. Бях убеден как играехме: с Гойко отдясно, Бакеро, Чики и Еусебио, Пеп, Амор, Куман отзад... Залагаме и гледаме. В началото на второто полувреме печелехме с 2:0, вкарах гол и след 30 секунди той ме извади и ми каза: "100 000, сега ще ми ги платиш". Повече не ми позволи да вкарам. Всеки ден беше така. Без значение колко пъти сме се карали, мисля, че беше добре за мен. Бях млад. Трябваше да го слушам. Много пъти играх отдясно. И аз казах: "Господин, аз съм левичар." И той ми каза: "Отляво е по-трудно, ти ще играеш отдясно и ще вкарваш повече голове." И вкарах повече голове. В крайна сметка Йохан винаги беше прав. Защото ако му кажем, че не е прав, ще започнем битка, която никога няма да свърши. Беше по-добре да кажа да. Защото в крайна сметка наистина беше прав. Той ме научи на неща, които трябва да научиш. Никога няма да забравя онзи момент след 92-ра, когато загубих Златната топка, бях убеден, че мога да я спечеля. И той ме грабва и казва: "Виж, сега е моментът, в който ще работя с теб, за да го спечелим." И го спечелих благодарение на него, на моите съотборници, защото очевидно без моите съотборници щеше да е невъзможно да направя всичко, което направих.
Спомням си, че Йохан много се гордееше с теб, имахте ли същото чувство?
В момента, в който се върнахме от Париж, след като получихме Златната топка, видях щастлив Йохан, със сълзи на очи. Това наистина ме накара да осъзная какво беше Йохан Кройф за мен: баща и учител. На следващия ден, когато се върнахме в Барселона, той дори не ме поздрави. Той дори не ме прегърна в съблекалнята. Без поздравления или нещо подобно. Но след тренировка ми се обади и ми каза: „Христо, аз си свърших работата, сега си е твой проблем. Как ще стоиш горе?“
Този отбор имаше страхотен капитан, Хосе Рамон Алексанко, първият играч на Барса, който вдигна европейската купа. Вие и вашите съотборници го държите в страхопочитание. Дали е така?
Да, за мен той е и винаги ще бъде великият капитан. Фундаментален. Няма пари, които мога да платя, за да не изпитвам уважение към Тали, наистина. За мен беше ориентир. Когато те насърчаваше, когато те прегръщаше и когато трябваше да те дръпне за ухото. Той ще те дърпа и ще ти каже, че не отиваш насам, това е натам. Фундаментален. За мен Тали беше, е и ще бъде великият капитан на моето време. Но имаше и Субисарета. Не го наричай Андони. Не, наричам го Замора. Защото ако не е Зуби, няма да спечелим европейската купа. Хората говорят за гола на Куман, гола на Бакеро в Кайзерслаутерн, но онзи ден в Германия, на Уембли или в толкова много мачове Андони ни спаси. Един ден, не помня кой мач, го нарекох Замора. Никога повече не го нарекох Андони. Един ден Хави Торес – журналист от TV3 – ме попита защо го наричам Замора: „Защото е най-добрият. Андони, има много Андони в Испания, но Замора е само един.“ Той е златна ръкавица. В някои игри е играл цял живот. Спомняте ли си онзи мач във Валядолид? Имаше локва вода и реферът Мартин Наварете го изгони, защото скочи, подхлъзна се и в крайна сметка извади топката извън наказателното поле. Мислех си: как ще спре, всичко е пълно с вода, всичко е локва! Винаги съм казвал, че ако имаш добър вратар, печелиш точка. Много безопасно. Една точка е гарантирана, нула към нула. И в този момент или аз вкарах, или Хулио, Роналд, Бакеро, Еусебио... Имахме хора, които да направят разликата.
Защо ти хареса толкова много да играеш с Хулио Салинас?
Беше различно. Винаги имаше двама или трима играчи до себе си. Те го гледаха. И разбира се, оставиха ми много места. И в решаващ момент за отбора, когато бях наказан, той игра много и вкара много голове. Като Тали след контузията на Роналд.
Смял ли си се повече с някого, отколкото с Бегиристайн?
Дон Чики. Десетка. Фантастичен играч, фантастичен съотборник и сега фантастичен спортен директор. Той го показа в Барса и го показа в Сити. Той е много, много коректен човек. Приятел на приятели. И знаеш, че не купувам приятели.
Този, който се смеси с Гуардиола в Сити... Представяхте ли си, че ще бъде това, което е днес?
Нито аз, нито някой. В живота. Един ден попитах Чики как се осмели да постави Пеп и той ми каза: беше лесно. Първо, познавах го. Второ, видях как тренира в резервния отбор. И трето, когато отборът не работеше, в един момент две-три позиции на играчите се сменяха - дрън, дрън, дрън, дрън - и отборът започваше да играе.
Този, с когото се разбираше най-добре, беше Ромарио, нали?
Все още поддържаме приятелството. Аз съм кръстник на сина му. Роди се в ръцете ми, защото той беше с националния отбор. Мисля, че с него играхме най-добрия футбол в „Дрийм тийма“. Имахме страхотен отбор от средата на терена напред. А отзад: Серхи, Чапи, Надал, Хуан Карлос, Куман... Ние бяхме единственият ни съперник. Ако играехме добре, кой би могъл да ни победи? Загубихме някои игри, защото, както каза Йохан, бяхме уайлд кард. Ризата трябва да се изпоти. В някои мачове се отпускахме и си казвахме: „Днес спечелихме 2 на нула и се прибирахме вкъщи“. Но не е толкова лесно.
По това време Депор или Мадрид бяха по-скоро съперници?
Ние бяхме наш съперник.
Но харесвахте ли преди всичко да победите Мадрид?
Не, харесваше ми да печеля. Това е легенда. Но явно е дерби. По това време ние счупихме леда за Мадрид, като спечелихме пет лиги, когато те бяха недосегаеми и не знам какво. За мен всеки ден беше финал. На тренировки, на мачове...
Вярно ли е, че съдиите винаги са помагали на Мадрид?
Не. Да видим, някои партии също получаваме малко помощ. Фаул, получаваш втори жълт картон, играч бива изгонен и всичко това. Сега, ако си по-добър, защо се нуждаеш от рефер, който да ти помага? Има някои, които бяха привърженици на Реал Мадрид, обявиха меренге, меренге.
Предполага се, че Дрийм Тиймът е приключил в Атина, когато Милан разбива Барса (4-0) във финала за Купата на европейските шампиони. Беше ли най-лошият ви ден в Барса?
За мен най-лошият ден като футболист. Защото всичко, което се случи, се случи. Дори не се ядосах.
След Йохан ти имаше Робсън като треньор в Барса. Какъв спомен имаш от онази година?
Сър Боби Робсън. Това ти казва всичко. Сър, за всичко, което направи във футбола в Англия, има причина. Добър човек, джентълмен.
Вярно ли е, че в деня на 5-4 срещу Атлетико Мадрид, голямото завръщане в Купата, вие направихте промените?
Ами мина ми през ума да изляза да се стопля. Казах на Пици: „Да загреем и ако ни карат да играем, ще играем“. И така си тръгнахме. Не е неуважение, имайте предвид. Мислех, че като изляза на загрявка, мога да развеселя съотборниците си и публиката. И тогава, ако реша да го нося, страхотно. И ако не, каква е разликата? Губехме с 3-0. И ни сложи и двамата. И изведнъж Роналдо вкара и ние се върнахме. Този беше от друга планета. По това време той беше дете. Страхотен човек. Сега той е малко по-възрастен. Но колко ми беше приятно да го гледам как играе, тренира всеки ден, в съблекалнята...
И тогава имаше и Ромарио.
Беше съвсем различно, уважение към Роналдо. Ромарио за мен е най-добрият в историята. Нямаше играч толкова бърз, толкова мощен в зоната. Едно докосване, две докосвания. Роналдо беше страхотен централен нападател. Определено. Ето го, с Ван Бастен, и спира да брои.
Вярно ли е, че Ромарио не е тренирал?
Не е вярно. Това са легенди, които се разказват и хората нямат представа. Ромарио наистина харесваше футбола. Да видим, ти, колко пъти беше с мен и Ромарио? Колко често? Веднъж, кажи ми веднъж, че си видял Ромарио да пие или пуши през нощта. Ромарио пиеше портокалов сок, кока кола и други подобни. Той обичаше да ходи на танци и всичко това. Но Ромарио никога не е пил. И затова продължаваше да иска да играе.
Бяхте ли с него, когато баща му беше отвлечен?
Този момент беше толкова тежък за мен... Ромарио е като моето семейство. Какви неща се казаха. В неделя, когато беше освободен, той беше в дома ми. Гледахме Депортиво-Логронес, мисля. Мачът беше в седем следобед? Не знам дали Гаспар се е обадил на него или на някой от семейството. Случи се нещо много странно, защото вдигнах телефона и знаете какъв е Ромарио. Той отвори очи и каза: "Боже, баща ми е в къщата ми." И в крайна сметка, вижте, за година и половина, в което играехме заедно, мисля, че бяхме малко по-различно дуо по това време.
Моуриньо пристигна с Робсън. Какви отношения сте имали и имате ли с него?
Фантастично, имам фантастични отношения с Моуриньо. Това е истинско приятелство. Говорим много. Бях носител на Златната топка, спечелих Европейската купа, рекорд с националния отбор... Моуриньо изпитваше голямо уважение. И до днес той ме уважава, а аз все още имам много повече. Но той ми говореше ясно. Защото приятелството се купува лесно. лесно. Никога през живота си не съм купувал приятелство. Доказвам го. Ако аз съм валиден, ако ти си валиден, добре дошъл. Къщата ми е отворена, няма ключ. Сега, ако нещо се провали по пътя, всичко е свършено. А Моуриньо е едно от онези момчета, които показват лицето си.
Какви бяха отношенията ви на терена?
Един ден ме вика в съблекалнята и ми казва: „Да видим, три дни записвам колко топки си загубил за един час тренировка. Първият ден загуби три и аз говорих с теб, нали? " Отговарям: "Господин, да." — На втория ден загуби двама. След втория говорих с теб. Казвам: „Да, говорихте с мен“. На третия ден загубих един. И той ми каза: "Не губи, играй леко, мисли, че някой друг ще тича вместо теб." Винаги беше откровен и беше прав. Ето защо казвам, че Моуриньо е много благодарен в живота и също така е много благодарен на хората, които знаят как да го слушат.
А какво да кажем за Нунес?
Най-добрият президент в света, в историята на футбола. Правят документален филм за него. Дошли са да ме интервюират тук, в София. Той го заслужава. Нунес промени историята на испанския футбол и ФК Барселона. Той беше истински баща на моето семейство, на жена ми и дъщерите ми. Той и Мария Луиза, съпругата му, ни дадоха толкова много любов, отнасяха се толкова добре с нас... Вълнувам се да говоря за него, много го обичах. Много. Най-големият. Той направи много за Барса и за футбола.
По това време напусна Барса, но в крайна сметка се върна. Беше ли грешка да напуснеш? Върна ли се за Нунес?
Мисля, че да, грешах. Барса ме продаде за много пари, бях много изморен, защото истината е, че животът с Йохан беше труден, той изискваше много, много от теб. Сгреших, че си тръгнах. Година по-късно помолих Нунес да се върна и се върнах. Не се чувствах комфортно в Парма. Знам, че Барса направи много пари за мен по това време, когато ме продадоха. Парма плати, не знам, 800, 1,2 милиарда или нещо подобно. И Барса ме откупи година по-късно за 300.
Това ли се казва българска измама?
Перфектният ход за г-н Нунес. Нунес беше фантастичен. Много, много коректен човек, който се грижеше за много неща, много отговорен. Той попита всеки играч от какво има нужда, как може да им помогне, дали нещо липсва в семейството... Ето защо казвам, че Нунес беше страхотен президент, страхотен мениджър на икономиката на Барселона. Ако Нунес беше президент днес, Барселона нямаше да е в това икономическо положение. Никога. Сега нямаше да имаме толкова дългове.
Притеснявате ли се за ситуацията в Барса?
Икономически, да. Много е трудно. Той има дълг голям дълг. И всяка година този дълг расте.
Вярваш ли в Лапорта?
Да видим. Той е президент на Барса. И ако говори и хората му вярват, нека му вярват...
Но аз те питам...
В някои неща му вярвам, в други - не. Икономически не сме в добри ръце. Нещо липсва. От футболна гледна точка да. Заради всичко, което направи, за да подпише с играчи, отборът е изграден, подготвен е да побеждава. Тази година той ще спечели Лигата лесно. Друго нещо е Шампионската лига. Но най-много ме притеснява икономиката. Как хората обясняват икономиката на Барса? При толкова много дългове, понякога обясняват едно, понякога обясняват друго и зависи. Хората не му вярват. Има много хора, които не му вярват. Спортно? Да наистина.
Харесвате ли това, което прави Шави?
Харесва ми. Той е млад треньор, познава темата, познава къщата, има млади играчи, които вкарва. Обичам Гави, обичам Педри, обичам Балде. Шави работи с хора, които имат опит и млади хора, които ще растат много повече. Очевидно те ще растат. Възхитен съм. Първо за Педри и Гави, но сега и за Балде. Това момче има много качества.
Лапорта не ви ли е призовавал да си сътрудничите?
Не.
Бих ли се върнал?
Не сега. Свърши водата. Щастлив съм. Имал съм късмет в живота. Да, и ти го казвам, защото ме познаваш. Късметлия съм. Минаха 30 години, откакто напуснах България. Връщам се и продължават да ме уважават.
Всъщност, откакто излязохме от летището, го видяхме на сто рекламни билборда. Какво обявява?
Това е кампания на верига супермаркети за подпомагане на семейства с ограничени средства, за да могат децата да носят храна на училище. Приготвят им пакети. Обаждате се на този номер и те ще го решат за малко пари. Също така си сътруднича в друга кампания с правителството за насърчаване на консумацията на национални продукти. Имаме много добри зеленчуци и много хубаво месо в България.
Едно от най-великите неща, които са ви се случвали в живота ви, е да изживеете Световното първенство '94 с България?
Беше прекрасно. Този отбор играеше заедно от много години. Балъков, Лечков, Трифон Иванов, който игра в Бетис - да почива в мир - Костадинов... Имахме голям късмет, че това поколение израснахме заедно от много малки. С изключение на вратаря Михайлов и Сираков, които са с три-четири години по-големи от нас. Беше ни много лесно да четем един мач: кога трябва да пресираме, колко трябва да пресираме, да се връщаме назад, за да се защитаваме, да търсим контраатаки... Ние сами контролирахме играта. Но ние страдахме много като група. Бях един от най-младите, които влизаха в този български отбор. През 1987 г. През 1988 г. оставихме възможността да отидем на Европейското да се изплъзне. През 90 г. не сме ходили в Италия. Дори през 92-ра в Швеция загубихме три важни събития. Последното предизвикателство беше 94 в Съединените щати.
Това беше агонизиращо класиране, в същия ден, в който Испания елиминира Дания в Севиля, вие победихте Франция на Кантона на Парк де Пренс. Как го помниш?
Това, което знам е, че се провалихме и в предишните два мача, две равенства тук в София, у дома, които трябваше да спечелим. Французите също се провалиха, губейки у дома срещу Израел с 2-3. Внимавайте, това беше Франция на Десайи, Дешан, Блан, Папен, Кантона, Дюгари, Жинола... Страхотен отбор. Петелът започна да пее, но се озова във фурната. Победихме ги у дома в последния мач. Невероятен.
А на световното първенство? Този отбор беше всичко друго, но не и формален. Бях във вашия хотел в Далас. Не можех да повярвам.
Играеха карти, пушеха, пиеха, жените в басейна... Фантастично, тялото има нужда от радост. Да, играхме карти. Който искаше да пуши, пушеше. Ако сте искали бира, сте я взели. Не можете да мислите за игра, която се провежда в три дни всяка минута от деня. Сбъркахме, разбира се и всички бяха уплашени от това, което правим на терена. Ходех с жена ми през цялото време, други колеги ходеха с жените си, с приятелките си. И ето го. Играли карти?. Кога ядем? В три часа закусваме? В три през нощта. В три през нощта закусихме. Но всеки знаеше какво трябва да направи на терена и ние също имахме качество. Трифон за мен един от най-добрите за онова време. Игра за Бетис. Много му се наслаждавах, много ми липсва.
Един въпрос, вратарят носеше ли перука?
Да, продължава да я носи, вече е малко по-голям. Не съм говорил с него от много години, още един, който не си струва.