Капитанът на Лудогорец и българския национален отбор по футбол Кирил Десподов даде интервю по бТВ. Ето какво каза той:
Спортувал съм много неща като малък – опитвах се да играя тенис на маса, баскетбол в училище. Но като цяло играехме повече футбол в училище и повече ме влечеше топката. Брат ми беше централен защитник и десен бек. Взимах топката и започвах да го лъжа, но винаги ме пазеше. Иначе си беше голямо ренде.Бях на 11-годишна възраст, когато отидох в Ловеч. Брат ми беше по – голям и баща ми каза: “отидете или двамата, или нито един”. Не искаха да не делят. Беше тежко изживяване. Давам ти пример. 80 човека на етажа и две бани. Аз – най-малък на етажа. След тренировка всеки се къпе, изчакваме се един по един. И аз като най-малък винаги се къпех със студена вода. Никога не оставаше топла вода. Но пък това нещо ме е изградило като характер. В началото исках да се прибирам. Тогава чичо ми ме разубеди да остана и да пробвам. Тогава ми каза думи, които няма да забравя никога и съм му много благодарен за това нещо. “Ако искаш да се прибереш в Кресна и да миеш цял живот коли на автомивка – няма проблем, прибирай се. Но ако искаш да стане човек от теб, да станеш известен спортист и да постигнеш някои неща – остани и пробвай. Това беше момент 50/50. Баща ми беше тръгнал с колата да ме взима. Обадих му се и му казах, че оставам още една-две седмица.“
Бате Ицо ме научи на доста неща. Натискаше постоянно, държеше се строго с мен. Този човек е невероятен мотиватор. Това е човек, който влиза в съблекалнята и футболистите го гледат в очите. Само в очите… и мълчат.
Много се притеснявах. Особено първите тренировки и дебютния ми мач. Прати ме да загрявам и 70-а минута ме извика, казва ми: “слушай, влизаш вътре и лъжеш, центрираш, биеш удари без да се притесняваш”. 20-те минути, в които играх ми викаше само “Браво, браво!”. Това на едно дете му дава криле.
В Гърция сме и ще ни води на пицария целия отбор. За пръв път видях такова нещо. Готвачката в пицарията го видя, излезе и падна да му целува краката. Той я дърпа да стане, защото е жена, а тя “не, не” и се разрева жената. Искаше да му целуне краката. Това като го видиш, ти пълни сърцето. Такъв българин.
Никаква вина не усещам. Когато играх за ЦСКА, си оставях сърцето и душата на терена. Тези хора го виждаха и затова толкова много ме обичаха. Всички знаеха, че имам проблеми с Каляри. Никой не ме потърси да се върна. Казвам на всички: “хора, това, че съм в Лудогорец, не значи, че мразя ЦСКА”. Аз съм много благодарен на ЦСКА. От този отбор направих трансфер в чужбина. Не реагирам на провокациите. Има хора, които това нещо ще ги съсипе. Трябва да бъдеш силен характер. Защо да реагирам? Правил съм го и няма никаква полза да дразниш и провокираш феновете.
Каляри ме купи просто така, защото трябваше да похарчат едни пари. Не разбирам защо ако дадеш толкова много пари за един футболист и той на тренировка ти е един от най-добрите, защо да не му дадеш шанс да играе?Когато отидох в Каляри, първо ми смениха позицията, а и бяхме 9 нападатели. Изключително некоректно отношение от тяхна страна. Спряха ми доста трансфери в хубави отбори, но те бяха алчни за пари. Имаше сериозен интерес от отбор от Бундеслигата, с който съм се срещал два пъти и сме разговаряли, и ми спряха един трансфер в Лига 1 на Франция.
Един от най-важните ми голове е срещу Македония. Жегна ме, че ни освиркваха химна, но ние ги победихме. Двама македонци са победили Македония? Ако ги питаш, и Роналдо ще си припишат. Несериозно е. Това, че съм от Кресна, което е близо до Македония и му казват Македонския край… не значи, че съм македонец. На моя паспорт пише бяло-зелено-червено.“
„Хората покрай мен знаят, че не се обиждам от това нещо. Скоро получих подарък от един от масажистите на националния отбор картина и моята глава като космонавт. Приех го позитивно и се смях.
Мечтата ми е да играя в Шампионска лига и да участвам с България на голям форум. Искам да имам поне две деца. Ще се опитам да им предам това, че никой не им е длъжен в живота. Аз бих се определил като упорит и добряк. Не знам дали съм за там, но си пускам “Стани богат”, фен съм на предаването. Имам приятелка, държа я за ръката и не се крия. Просто не е обявено публично. Правя доста дарения, понякога и семейството ми не знае за тях. Дарявам на деца и болни. Тези неща колкото по-малко се знаят, толкова по-добре. Ако се знаят, то става показност вече. Наскоро дарих пари да оправят покрив на черква. Няма да казвам къде.